Северната част на страната е известна с две от сравнително големите си области – Габрово и Севлиево. Точно там, на територията на севлиевската община, е разположено село Сенник. То е част от област Габрово и е популярно най-вече с месторождението на един от най-великите българи на всички времена. Само седем километра е дистанцията до Севлиево, докато ако искаме да стигнем Габрово, ще ни се наложи да изминем поне още 28 км. Чадърлий е старото име на това населено място, което се запазва за сравнително дълъг и продължителен период от време. Въпреки че историята му датира още от епохата на древността, местните жители се гордеят най-вече със своя съселянин Дан Колов. Неговото истинско име е Дончо Колев, който още много млад заминава за Америка да си търси късмета. Впоследствие се прочува като един велик майстор на кеча, нямащ нищо общо със съвременната му версия. Постига на професионалния рунд повече от 1 000 победи срещу именити съперници.
Паметникът и къщата музей на Дан Колов се намират в село Сенник, като за кечиста в края на 90-те години бе направен един много успешен български минисериал. Той е с продължителност от четири епизода, като любопитен момент бе превъплъщението не на един, а на двама актьори в образа на Колов. Само седемдесет и два мача губи Колов на ринга, а според една от последните версии за него, разпространявана и в печата, се е състезавал под чуждо име. Но това е по-скоро слух и опит да се опетни репутацията му на велик спортист и българин. Небезизвестен е фактът, че Колов е един изключително благороден и добър човек. Всичко, което печели на ринга като състезател, впоследствие дарява за благотворителност. Помага на много български студенти, като им плаща образователните такси, а хотелът, който отваря, е безплатен за нощуване за всички българи. Не на последно място, Колов дарява на Български пощи първият в историята самолет. Този момент е специално отбелязан в сериала, като по това време Дан Колов вече страда от напреднала форма на туберколоза. Дългите мачове, в които понася немалко удари, увреждат сериозно дробовете му и той умира, ненавършил 50 години.
Роден е през 1892-ра година на 26-ти декември по Коледа. Само на седем години понася първия по-сериозен удар от съдбата – умира баща му и той остава половин сирак. За да осигури прехрана за себе си и своята майка, се принуждава да започне работа като овчарче. През 1905-та година напуска българската страна и заминава в Унгария. В столицата Будапеща за известен период от време се препитава като градинар. Четири години по-късно се случва срещата, която може би определя по-нататъшния му професионален път. Той се запознава с бореца Никола Петров и по негов съвет и препоръка заминава за Съединените американски щати. Ще мине много време, преди да стане звезда от световна величина и да побеждава един след друг противниците си в общо 1 500 мача. Работи като миньор и строител в железопътния транспорт и като носач. Това също вероятно оказва влияние за влошаване на здравословното му състояние години по-късно.
